Или „Елате хиляди младежи“. Нужни сте ни изключително. Но, не питайте защо.
Абстрахирайки се от пазарните категории на търсене и предлагане, стойността на продукта на висшето ни образование расте и трябва още да расте, докато потребителната му стойност, изразена в компетенциите и готовността за професионална реализация на обучаемите видимо намалява, и ще намалява още, и още. За който не си спомня да кажа, че обществено-необходимият полезен човешки труд, материализиран в крайния резултат е онази субстанция, която кара различните потребителни стойности да имат различни величини.
И направо към парадокса: Възможно ли е преподавателският труд по количество, време и производителност да намалява? Някаква друга субстанция от усилия ли допълва липсващата полезност? За моите колеги академици отговорът е ясен. Допълва се от труд за наука, а потребителната стойност на висшето образование се увеличава с произведените научни открития. И какво излиза накрая? Два вида труд формират два вида полезност, от които образователната постоянно намалява, реципрочно - научната расте.
Пишейки горното не мога да сдържа смеха си. Всеки може да провери ефектите от Фонд "Научни изследвания", "Национален иновационен фонд" и други. Последно място в ЕС. Самата Европа, като съюз, далеч от САЩ, Китай, Сингапур.
И към най-главното. Нашите университети ли са онези творци на науката, които ще ни издигат в европейските и световните класации за иновации и достижения? Ако в Медицинска академия тотално загърбят преподаването, ще тръгне ли по-бурно науката в здравеопазването? Ако в Академията по изкуства загърбят преподаването, ще нараснат ли разработките с нови техники на танца, музиката, рисуването? Ако във Военната академия неглижират академизма, ще добавим ли повече наука в нова военна автоматика? Ако в инженерен университет неглижират ученето, ще открият ли повече нови технологии в ядрената енергетика, например? Ако в моята Стопанска академия съвсем загърбим преподаването ще се увеличат ли откритията в областта на финансите, застраховането, счетоводството, маркетинга?
А какво ще кажете (казвал съм го и в лични разговори) да споделим на родителите, изпращайки с упование и надежди своите деца в нашите университети, че те са само един необходим придатък към осигуряването на нашето безметежно научно съществуване, необходимото условие (да не кажа "зло") за да ни има, но далеч несъществено за да се определяме като академични преподаватели. Всъщност Меглена Кунева го каза преди дни в НС - "Срочните трудови договори за асистентите бяха въведени именно с цел да се прекрати практиката от преди съществуването на закона асистентите да остават такива по време на цялата си академична кариера". Не са нужни преподаватели, а научни работници, съсредоточени най-вече в "придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в съответствие със законовите норми и академичната етика". "Етика" каза, ако щете, вярвайте!
Първоначално възнамерявах да проявя и типичната си доза циничност, изказвайки предположения от рода, какво би станало, ако за целите на своите научни дирения, очните лекари в Медицинска академия, например, първо вадят и понарязват подготвеното за някаква оперативна интервенция око, просто така, за подкрепа на необходимия научен експеримент. После се отказах.
И без последното, родителите на нашите деца все по-малко ни вярват, че можем да ограмотим техните наследници до степента на познание, което отколе е открито и описано от истинските научни работници - творците и разработчиците в големите световни корпорации и лабораториите към тях.
Е, за това пък в много от университетите отвъд "Терминат 1" науката приоритетно се преподава, защото, за да си виртуозен пианист, например, да искаш, и да можеш да учиш другите на световните музикални достижения, най-незадължителното условие е да си гениален композитор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар