Висши манипулации за висшето ни образование

Така сме устроени просто. Искаме ли да оборим, омаловажим, опростачим и напълно да отречем едно твърдение, факт, битие, ако ще то да се е доказало жизнено десетки, може и стотици години, нямаме никакъв проблем да извикаме в социален канал, измислен вестник, не дай Боже късна телевизионна емисия "Царят е гол!".

 

Няма дълго да чакаме появата на двама, двадесет, а защо не и двеста коментара, кой от кой по-несвързани с истинската реалност, камо ли с онази "между редовете", която понякога остава скрита и за самите обекти на изобилните отзиви, критики, осмиване, отричане, реакционерство, за да се убедим, че ако ли не е вече решен, то проблемът е атакуван, процесите са стартирани, неизбежността от положителни и напредничави решения - неминуема, предрешена, не търпяща отлагане.

 

Точно такъв днес е координирано манипулативният патос в "светлите идеи" за реформа на висшето образование в РБ. Ако не всички, то поне девет от десет. Да хвърлим едно око върху "новите модерни тези", и да поразсъждаваме върху тях леко исторически и в съзвучие с безпощадната, несъобразяваща се с измислици, днешна статистическа реалност с помощта на Евростат.

В този пост ще акцентирам върху манипулацията с най-екстензивния показател – броя студенти за прием в държавна поръчка. "Реформата на висшето образование стартира", обяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева след заседанието на Министерски съвет, на което бяха одобрени критериите за определяне на приема във висшите училища и списък с приоритетни направления.

 

Става дума за "зелената светлина" на Постановлението за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища. В него, наред с изключителни недомислици, влизащи в откровени противоречия с високо прокламираната Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. беше пробутана една т. нар. Методология, определяща плановия кандидатстудентски прием по начин, смехотворен, предполагам и за ученик от пети клас. Толкова недомислена, че никой не си е направил труда да я тества с примерни средни данни за три, четири или пет години (толкова са до 2020) за да провиди очевадния факт, че „природно заложената“ намаляваща геометрична прогресия в нея води до зануляване на приема в средно висше училище в България след някакъв брой години.

Целта е ясна. Обучаемите висшисти били неимоверно много.

Груба манипулация. До края на 2020 г. делът на 30-34 годишните висшисти в РБ трябва да нарасне от 32% към момента до 36%. Имайки предвид тенденцията след 2008 г. вероятността за сбъдване на това изискване изглежда нереална. Но и да предположим, че ще задминем изискуемия минимум, нека да погледнем другите европейски държави (Източник: Евростат, 25.03.2016 г.).

Ще характеризирам само първото място – Латвия. С близо 57% "зрели висшисти" ... за сега. Най-добрата балтийска икономика с над 20 хил. долара годишен БВП на глава от населението, с 1,6 милиона души в работоспособна възраст и 17 университета. Няма да отварям дума за бройката университети, че не искам да импонирам на махленските форумни спорове в стил "Закрийте половината". Става ми някак нечисто.

Ще ме оборите с довода, че макар изобщо да не съществуваме на графиката най-вероятно темпът ни на нарастване през последните години е изключително висок. Именно за това тези невероятни реформи са крайно належащи, те трябва да сложат кръст на тази пуста екстензивна експанзия на висшисти "през един".

Съжалявам, но дълбоко ще ви разочаровам с графиката за темпа на нарастване на завършилите висше в България, съпоставен със средния за цялата европейска общност (Източник: Евростат, 25.03.2016 г.). Ще рече, и тук с изискуемият процент изоставаме, но след 2008 г. и „ножицата разтваряме“. Или с други думи, дори да сме си възвърнали темпа „нагоре“ оставаме далеко, далеко зад „средна“ Европа.

И вместо заключение – говорим за бройката. Не твърдя нищо за структурата, формите на висше образование, степените. За тях, по-нататък. Бих попитал (Кого ли?) какъв точно му е проблема на МОН, особено като се има предвид, че делът за наука и изследвания в бюджет 2020 за България трябва да е 1,5%, докато сега е 0,79%, при средно за Е28 - цели 3%. Ще рече, правим всичко възможно да превърнем висшето образование не само в качествен профилиращ инструмент, а и в един общокултурен съвременен стил на завършване на типичните образователни степени за един млад човек, така както Европа го прави и го изисква и от нас. При това го правим почти без пари.