Аз съм любител на чужди мисли на гениални исторически личности. И макар, че пълненето на главата с чужди мисли май не е гаранция за поумняване, ще направя най-същественото си обръщение към скъпите читатели именно в унисон с мислите на гениите. И така, сещам се за една от многото епитафии за управлението измислени от Вислав Брудзински. По смисъл, директорът Санчо Панса обяснява на Дон Кихот неразбирането му за романтиката на тогавашното време. Когато невежеството надделява и неграмотните биват принудени да диктуват съдбата и професионализма на много хора, се заражда единствено и само повече, и все повече СТРАХ. Шекспир е казал, че страхът е верен спътник на неправдата, но е забравил да поясни, че рано или късно тя се превръща в идеална форма на нелоялността и подлост. Защото навеждайки глави и притваряйки очи сякаш от страх, хората бързо се научават да изграждат в себе си презрение и ненавист към тези, пред които свеждат глави. Сега, когато мен ме натириха, а моят екип е вече разбит и аз вече не мога, а и не искам да давам съвети на когото и да било от моите наследници бих могъл само да напомня на техните по-големи началници, че първокласните ръководители могат да се заменят с второкласни, но трябва да се знае, че ако първокласните са използвали и първокласни сътрудници, то общото мнение е, че сътрудниците на второкласните ръководители са третокласни - тези които парадират с трудолюбие, точност и подчиненост. Другите оспорват и се защитават с творчески идеи, дългосрочни планове и критични съвети. Те са творците и новаторите, експериментаторите и практиците, които просто дразнят, защото няма начин да не влязат в противоречие с високопарните идеи и гръмките планове и генерални гениални проекти. Защото първокласните сътрудници са научени да работят, а не да творят. Моята (нашата) работа се подчиняваше повече на мисълта, че най-добрата работа е високоплатеното хоби и поне аз лично смятах (и още смятам), че основният ми принос за науката на този етап е, че не съм оставил в нея още ни следа. И работата вървеше. Не позволявах на сътрудниците си много да мислят - ще вземат да измислят някоя глупост. Исках да работят така, че всеки ден да добавят по нещо малко към нещо голямо. Защото пак някой беше казал, че ако искаш да видиш бързо ефекта от своята работа - просто иди да миеш чинии. Съветът ми към разбиващият се мой бивш колектив е сериозно да се замисли върху последното предложение. Всичко останало е суета. Аз май ще дойда доста суетен ;).
Извеждането на коментарите е ограничено поради опити за провокиране на разсъждения различни от идеята на автора, този блог да се превърне в архив на лични мисли и чувства без персонализации, обобщения, критики и дори похвали. Защото някой беше казал, че животът е отвратително кратък, замисляйки се колко малко похвали успяваш да чуеш за себе си. Благодаря, моят си ми е достътъчен ;).
Няма коментари:
Публикуване на коментар