Студенти за стръв

Или „Елате хиляди младежи“. Нужни сте ни изключително. Но, не питайте защо.

     Абстрахирайки се от пазарните категории на търсене и предлагане, стойността на продукта на висшето ни образование расте и трябва още да расте, докато потребителната му стойност, изразена в компетенциите и готовността за професионална реализация на обучаемите видимо намалява, и ще намалява още, и още. За който не си спомня да кажа, че обществено-необходимият полезен човешки труд, материализиран в крайния резултат е онази субстанция, която кара различните потребителни стойности да имат различни величини.

     И направо към парадокса: Възможно ли е преподавателският труд по количество, време и производителност да намалява? Някаква друга субстанция от усилия ли допълва липсващата полезност? За моите колеги академици отговорът е ясен. Допълва се от труд за наука, а потребителната стойност на висшето образование се увеличава с произведените научни открития. И какво излиза накрая? Два вида труд формират два вида полезност, от които образователната постоянно намалява, реципрочно - научната расте.

     Пишейки горното не мога да сдържа смеха си. Всеки може да провери ефектите от Фонд "Научни изследвания", "Национален иновационен фонд" и други. Последно място в ЕС. Самата Европа, като съюз, далеч от САЩ, Китай, Сингапур.

     И към най-главното. Нашите университети ли са онези творци на науката, които ще ни издигат в европейските и световните класации за иновации и достижения? Ако в Медицинска академия тотално загърбят преподаването, ще тръгне ли по-бурно науката в здравеопазването? Ако в Академията по изкуства загърбят преподаването, ще нараснат ли разработките с нови техники на танца, музиката, рисуването? Ако във Военната академия неглижират академизма, ще добавим ли повече наука в нова военна автоматика? Ако в инженерен университет неглижират ученето, ще открият ли повече нови технологии в ядрената енергетика, например? Ако в моята Стопанска академия съвсем загърбим преподаването ще се увеличат ли откритията в областта на финансите, застраховането, счетоводството, маркетинга?

     А какво ще кажете (казвал съм го и в лични разговори) да споделим на родителите, изпращайки с упование и надежди своите деца в нашите университети, че те са само един необходим придатък към осигуряването на нашето безметежно научно съществуване, необходимото условие (да не кажа "зло") за да ни има, но далеч несъществено за да се определяме като академични преподаватели. Всъщност Меглена Кунева го каза преди дни в НС - "Срочните трудови договори за асистентите бяха въведени именно с цел да се прекрати практиката от преди съществуването на закона асистентите да остават такива по време на цялата си академична кариера". Не са нужни преподаватели, а научни работници, съсредоточени най-вече в "придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в съответствие със законовите норми и академичната етика". "Етика" каза, ако щете, вярвайте!

     Първоначално възнамерявах да проявя и типичната си доза циничност, изказвайки предположения от рода, какво би станало, ако за целите на своите научни дирения, очните лекари в Медицинска академия, например, първо вадят и понарязват подготвеното за някаква оперативна интервенция око, просто така, за подкрепа на необходимия научен експеримент. После се отказах. 

     И без последното, родителите на нашите деца все по-малко ни вярват, че можем да ограмотим техните наследници до степента на познание, което отколе е открито и описано от истинските научни работници - творците и разработчиците в големите световни корпорации и лабораториите към тях.

     Е, за това пък в много от университетите отвъд "Терминат 1" науката приоритетно се преподава, защото, за да си виртуозен пианист, например, да искаш, и да можеш да учиш другите на световните музикални достижения, най-незадължителното условие е да си гениален композитор.

Ден с ден не си приличат ... в България, особено

... или, за образователните новини в България, ако на това се викат новини.

В "Килимените хора" Тери Пратчет разказва: "На петия ден губернаторът на града свикваше всички племенни вождове на аудиенция насред Пазарния площад, за да им изслуша жалбите и болежките. Не че имаше навика да прави нещо, за да им помогне, ама нали поне ги изслушваше, пък и кимаше толкова начесто, че всекиму поолекваше - поне докато се прибере обратно вкъщи. На това му се вика политика." ... Гениално, но остаряло, и няма как друго яче, от 1971 г. насам "Чекмеджето пред Камината" се напълни с такава сволач, налазила ни отвсякъде върху това смешно парче "Подкилимие", че и "Фрей" утре ще ни е малко.

В-к "Монитор" от преди седмица: Монитор информира, че дипломата по информатика е гаранция за най-високата заплата у нас ... ще са нужни компютърни специалисти, учители и инженери.

В-к "Стандарт" от днес: Над 2100 млади хора са поискали да бъдат учители по програмата на неправителствената организация "Заедно в час". ... Накрая ще бъдат назначени общо около 130 души, така че на практика около 8 младежи чакат за учителско място.

Та за компютърните специалисти и инженерите да предположим, че е по-ясно, но за учителите нещо недоумявам.

"Всеки ден" от 2.04.2016: "... Оказа се, че много по-лесно намираме туристи, отколкото персонал", обяснява Павлин Косев от Варненската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. Хотелиери и ресторантьори обаче са възмутени от решението на просветния министър Меглена Кунева да извади специалностите в сферата на туризма от приоритетите в образованието, като уверяват, че така няма да се реши кризата с кадрите.

"АйНюз" от същия ден: " ... едва 25 процента от завършилите висше образование по туризъм работят по специалността, останалите си намират реализация в друга сфера. Кунева цитира и данни от рейтинговата система на висшите училища, според която приложението на придобитите знания е едва 19%. Туризмът е приоритетна ниша за страната, но няма необходимост от повече управленски кадри, каквито реално би трябвало да са висшистите. Затова и той не е в списъка на приоритетните професионални направления."

Просто някой е пропуснал да провери, че в бюрото по труда във Варна към момента са листвани над 1500 свободни места, вкл. за управители на комплекси. Но кое му е лошото управители да си доведат собствениците, ако трябва и "отвън", а нашите хора да са само общи работници и хигиенисти.

Достатъчно е отвратително, а за да не стане и отегчително, та за последно ще цитирам в-к "Стандарт" от 1.04.2016 г. В него Кунева споделя: "Крайно време е университетите да спрат да произвеждат студенти, които не се реализират. Няма никакъв смисъл хора с висше образование да работят неща, които не изискват такова, а в същото време да има глад за кадри и бизнесът да се отказва да инвестира в България, защото няма кой да работи.".

Ами нали и аз това казвам, повечето съвременни "инвеститори" в паралелния свят (защото ние не сме вече и "трети", такъв като нашият свят няма как да съществува на естествено Земно ниво), преди да си счупят краката от бързане да инвестират в подобна територия, имат няколко важни изследователски задачи: Първо, колко поносим е първоначалният данък "Бантустански политик". Второ, колко пунктирана е линията "Данъчни - Банки - Офшорни компании". И най-важното, проверяват я за наличието на "робите слепи в робската страна" (по Иван Вазов), за да може всичко да се впише балансирано в паралелната и-реалност на живота в България. Ако нещо не случат, заминават за Африка.

Ако не можеш да замениш незаменим - уволни го!

Аз съм любител на чужди мисли на гениални исторически личности. И макар, че пълненето на главата с чужди мисли май не е гаранция за поумняване, ще направя най-същественото си обръщение към скъпите читатели именно в унисон с мислите на гениите. И така, сещам се за една от многото епитафии за управлението измислени от Вислав Брудзински. По смисъл, директорът Санчо Панса обяснява на Дон Кихот неразбирането му за романтиката на тогавашното време. Когато невежеството надделява и неграмотните биват принудени да диктуват съдбата и професионализма на много хора, се заражда единствено и само повече, и все повече СТРАХ. Шекспир е казал, че страхът е верен спътник на неправдата, но е забравил да поясни, че рано или късно тя се превръща в идеална форма на нелоялността и подлост. Защото навеждайки глави и притваряйки очи сякаш от страх, хората бързо се научават да изграждат в себе си презрение и ненавист към тези, пред които свеждат глави. Сега, когато мен ме натириха, а моят екип е вече разбит и аз вече не мога, а и не искам да давам съвети на когото и да било от моите наследници бих могъл само да напомня на техните по-големи началници, че първокласните ръководители могат да се заменят с второкласни, но трябва да се знае, че ако първокласните са използвали и първокласни сътрудници, то общото мнение е, че сътрудниците на второкласните ръководители са третокласни - тези които парадират с трудолюбие, точност и подчиненост. Другите оспорват и се защитават с творчески идеи, дългосрочни планове и критични съвети. Те са творците и новаторите, експериментаторите и практиците, които просто дразнят, защото няма начин да не влязат в противоречие с високопарните идеи и гръмките планове и генерални гениални проекти. Защото първокласните сътрудници са научени да работят, а не да творят. Моята (нашата) работа се подчиняваше повече на мисълта, че най-добрата работа е високоплатеното хоби и поне аз лично смятах (и още смятам), че основният ми принос за науката на този етап е, че не съм оставил в нея още ни следа. И работата вървеше. Не позволявах на сътрудниците си много да мислят - ще вземат да измислят някоя глупост. Исках да работят така, че всеки ден да добавят по нещо малко към нещо голямо. Защото пак някой беше казал, че ако искаш да видиш бързо ефекта от своята работа - просто иди да миеш чинии. Съветът ми към разбиващият се мой бивш колектив е сериозно да се замисли върху последното предложение. Всичко останало е суета. Аз май ще дойда доста суетен ;).

Извеждането на коментарите е ограничено поради опити за провокиране на разсъждения различни от идеята на автора, този блог да се превърне в архив на лични мисли и чувства без персонализации, обобщения, критики и дори похвали. Защото някой беше казал, че животът е отвратително кратък, замисляйки се колко малко похвали успяваш да чуеш за себе си. Благодаря, моят си ми е достътъчен ;).

Слаба оценка за МОН по "оценката за реализация"

Има една характерна българска поговорка, в голяма степен, осветяваща социално-общественото ни битие през последните тридесет, че и повече години, и тя е "Сит на гладен не вярва.". И проблемът не е в обективните икономически условия на разслоение. Винаги и навсякъде има и вечно ще има огромни разлики в социалните групи, обусловени от обективно и субективно стекли се закономерности - исторически, икономически, интелектуални, политически, етнически.

Проблемът е в това, какви са публичните политически сигнали в едно общество, демонстриращо решителност за балансиране и противопоставяне на разслоението. При това не на онова, в слоевете на бедност и недоимък, за него са важни конкретните социални програми. Важно е другото, изключително показателното за решителността на обществото да усъвършенства базата за последващото си възходящо развитие, чрез релевантно на съвременните тенденции, балансирано регионално образователно равнище. Именно то утре ще бъде гарант срещу бъдещи несиметрични разслоения в социално-икономическото, културното и последващото образователно равнище на регионите.

В края на всяка година българските висши училища се подлагат на рейтингово изследване чрез цялостна система от показатели, много от които са по природа неточни и субективно критериални за качеството на една или друга изследвана специфика на академичния живот.

Въпреки това съществуват изключително обективни показатели, релиращи законовоустановена бизнес информация събирана от институциите по отношение на завършващите млади хора. Точно такава са: показателите  регистрирани по трудовоправни отношения на лицата в НАП;  размерите на трудовите възнаграждения; осигурителния доход; отчисленията за осигурителните и пенсионните фондове.

И точно след като в края на 2015 г. рейтинговата система за висше образование отчете едни от най-положителните тенденции в степента на заетост и заплащане на завършващите висшите училища в България, МОН, увлечено от масовото политическо лицемерничене в стил „игра с публиката“ постави началото на още по-нови реформи в сферата, заливайки ни с водопад от недомислия и вътрешно-противоречащи си стратегии, постановления и методологии.

Какво е отчетеното в края на 2015 г.?  Никога по-положителна не е била тенденцията в степента на заетост. Регистрираната 3.74% безработица е не само под общите тенденции за страната, много макроикономисти биха казали дори, че е опасно ниска, нестимулираща активното развитие на потребностите на пазара на труда от висша работна ръка, но от друга страна – гарант за предполагаема успешна реализация. Заплащането на завършващите висшисти, изследвано чрез показателя „среден осигурителен доход“ достигна 925 лв. От 50% на 53% се подобри тенденцията спрямо 2014 г. на дела млади хора, работещи по специалността, по която са учили и завършили.

Именно на фона на горните положителни тенденции, обективно насложили се така, както пазарът в една пазарна икономика го налага и балансира чрез процесите си на търсене и предлагане, днес МОН решава изключително драстично да отпочне тяхното субективно управление с генерално сбъркани методи за пропорциониране посредством нарочни експертни списъци и малоумни математически модели в едно грандиозно сбъркано Постановление за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища.

Замеряйки ни със съществуващи „отрицателни тенденции“, като „знаме“ на които е превеждането на издръжката на обучаемите „на глава“, започва да се методологизира управление на общия обем кандидати с измислена таблица, в която водеща факторна колона, формираща основните коригиращи теглови коефициенти е „Рейтинговата оценка за реализация“.

Три са основните мотиви, над които ще се спра за да характеризирам липсата на каквато и да било обективност на тези, иначе почиващи върху фактически данни, стойности.

Първо: Да погледнем на бизнеса, дори и на най-дребния, като на една добра стратегически управляема система, в която грижата за кадровото осигуряване и адекватното заплащане на трудещите се има своето например 4 годишно оперативно планиране, защо не поръчителство, тактическо преквалификационно виждане за развитието на персонала си и други подобни параметри, които днес са все още мечта за кариерните центрове на висшите училища, защото и да ги има, някак връзките между образователни и бизнес системи все още не могат лесно да се забележат и съвместността им сякаш е от „Дни на кариерата“, до следващите.

И всичко по-горе би било ясно и едва ли не предопределено гарантирано, ако днешният завършващ бакалавър, започнал в средата на 2011 г. при праг на минималната заплата от 270 лв. (ПМС № 180/30.06.2011 г.) и минимални осигурителни прагове под 200 лв., да изучава полезната за поръчителя си бизнес наука, а той от своя страна планирал, че и обещал двойно, че и тройно, да кажем, брутно трудово възнаграждение.

 

Мисля, че е излишно да напомням днешните реалности определени от  ПМС № 375/28.12.2015 г. с което от 1.01.2016 г. минималната работна заплата е 420 лв., а обещаната двойна, например, би трябвало да бъде не по-малко от последната отчетена най-висока средна за страната – 937 лв., за тройна предлагам да забравим.

На фона на горното, повличащо след себе си и корекции в минималните осигурителни прагове в МОД 2016, релевантни с повишаващите се суми за осигуряване от страна на работодателя, дори помощният административен персонал и охраната започват от 420 лв. и в зависимост от икономическите дейности достигат двойни и по-големи нива.

Изводът: Не трябва „на доверие“ да се приемат тезите, че завършилите работят по несвойствени и несвързани пряко със специалността си на обучение длъжности. В търсенето на баланс между непосилни регулаторни и гранични финансови изисквания бизнесът не винаги извежда „на светло“ истинската ангажираност на младия специалист. И в това няма дори престъпление или упрек. Подлаган на нови квалификационни курсове, изпитателни срокове и тестване в реални условия вчерашният обучаем съвсем логично може да се представя пред осигурителните системи като оператор, администратор, квалифициран работник, а много по-късно, като приложен специалист, аналитичен специалист и ръководител и точно така е в реалната бизнес практика, а изследването на изискуемият ценз е параметър без какъвто и да е изследователски смисъл.

Второ: Още по-нелогичен е административно регулаторният опит за намеса по посока субективно коригиране на броя на обучаемите в специалности и направления за които има подчертано висок интерес, само и само, заради имагинерното предположение, че намалят ли се бройките в икономика на строителството, например, афинитетните към подобни знания спонтанно ще пожелаят да се пренасочат към нещо от бранша, да речем, строително проектиране. Понеже настоящият материал не претендира за каквато и да било сериозност, ще си позволя да напиша – да ни пази Господ от такива строителни проектанти за в бъдеще.

И понеже най-големият „трън в очите“ сякаш са икономистите, управленците, бизнес-администрацията, ще свържа казаното в предходната ми статийка в блога, разглеждаща необходимостта от достигане на планиран в стратегията на „Европа 2020“ показател от над 36% висшисти във възрастовата граница 30-34 години към 2020 г. в България, за да видим какво казват цифрите по този въпрос и дали много мръсни са думите "висшисти през един".

По предварителни данни на НОИ към 8.03.2016 г. в търговията, транспорта, ресторантьорството, хотелиерството, държавното управление, администрацията, културата, информационните технологии, далекосъобщенията, финансите, брокерството, където най-логично е утре и охраната да е със задължително висше образование (вижте Европа) излиза, че над 60% от заетият персонал определено трябва да е подразбиращо се високо образован и ерудиран. При това нека сякаш подразбиращо се в селското стопанство, тежките индустрии, управлението на води, енергии, отпадъци, рекреация, да приемем, че никой работещ не е висшист. И не, че човек може да бъде квалифициран и ерудиран и без никакво образование, не … Но, Европа днес изисква и показва, че в масовата си същност то трябва да е едва ли не всеобщо, интелектуализиращо, гарантиращо чрез ценз и още няколко години учене висока ангажираност към обществените и бизнес инициативите, които утре ще трябва да администрира и ръководи.

 

Извод: Дори и да повишим делът на висшистите до изискуемите 36%, и въпреки, че развитите Европейски държави към 2020 ще са достигнали 50% и нагоре, общо-икономическите, административно-правните, управленските науки ще трябва да продължават да осигуряват онзи голям дял на интелигентните наемни работници утре. Защото лекар, програмист, ядрен физик и космонавт, вярвайте ми, насила не стават … и по-добре.

И трето: Най-драстичното, най-фрапантното, най някак си по човешки неетичното – меренето на средната заплата на завършилите по висши училища и региони. Бих посъветвал МОН този параметър да прокламира единствено първите три университета. Все пак заради справедливата похвала и демонстрация на цел към която останалите да се стремят. А като потребност – този показател да не се използва за нищо, за абсолютно нищо. Той не само обрича провинциалните висши училища на едно демонстративно омаловажаване, осмиване, едва ли не. Той влияе пагубно и върху регионалните балансиращи икономически потребности от млади и образовани хора, които и без това отлично са информирани през всякакви информационни канали, къде са най-високите възнаграждения, къде можеш да учиш и поне малко да работиш, къде можеш да работиш и да учиш, колкото да не е без хич, къде ще намериш реализация, ако не по специалността, то, каквото там дойде, и още съображения, нямащи нищо общо с така необходимите регионални балансирани потребности от млади образовани хора, които с придобитата си интелигентност и знания да пожелаят да останат в региона или около него, в който са живели, учили, в който да работят, да създадат семейство, да върнат инвестицията на държавата към тях с инвестиция на труд, потребление, поколение.

 

А, за Столицата ли, за там винаги ще се намерят специалисти, дори все си мисля, че ще дойде един момент, в който ще са много повече от необходимото и този момент ще настане твърде скоро.

Висши манипулации за висшето ни образование

Така сме устроени просто. Искаме ли да оборим, омаловажим, опростачим и напълно да отречем едно твърдение, факт, битие, ако ще то да се е доказало жизнено десетки, може и стотици години, нямаме никакъв проблем да извикаме в социален канал, измислен вестник, не дай Боже късна телевизионна емисия "Царят е гол!".

 

Няма дълго да чакаме появата на двама, двадесет, а защо не и двеста коментара, кой от кой по-несвързани с истинската реалност, камо ли с онази "между редовете", която понякога остава скрита и за самите обекти на изобилните отзиви, критики, осмиване, отричане, реакционерство, за да се убедим, че ако ли не е вече решен, то проблемът е атакуван, процесите са стартирани, неизбежността от положителни и напредничави решения - неминуема, предрешена, не търпяща отлагане.

 

Точно такъв днес е координирано манипулативният патос в "светлите идеи" за реформа на висшето образование в РБ. Ако не всички, то поне девет от десет. Да хвърлим едно око върху "новите модерни тези", и да поразсъждаваме върху тях леко исторически и в съзвучие с безпощадната, несъобразяваща се с измислици, днешна статистическа реалност с помощта на Евростат.

В този пост ще акцентирам върху манипулацията с най-екстензивния показател – броя студенти за прием в държавна поръчка. "Реформата на висшето образование стартира", обяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева след заседанието на Министерски съвет, на което бяха одобрени критериите за определяне на приема във висшите училища и списък с приоритетни направления.

 

Става дума за "зелената светлина" на Постановлението за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища. В него, наред с изключителни недомислици, влизащи в откровени противоречия с високо прокламираната Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. беше пробутана една т. нар. Методология, определяща плановия кандидатстудентски прием по начин, смехотворен, предполагам и за ученик от пети клас. Толкова недомислена, че никой не си е направил труда да я тества с примерни средни данни за три, четири или пет години (толкова са до 2020) за да провиди очевадния факт, че „природно заложената“ намаляваща геометрична прогресия в нея води до зануляване на приема в средно висше училище в България след някакъв брой години.

Целта е ясна. Обучаемите висшисти били неимоверно много.

Груба манипулация. До края на 2020 г. делът на 30-34 годишните висшисти в РБ трябва да нарасне от 32% към момента до 36%. Имайки предвид тенденцията след 2008 г. вероятността за сбъдване на това изискване изглежда нереална. Но и да предположим, че ще задминем изискуемия минимум, нека да погледнем другите европейски държави (Източник: Евростат, 25.03.2016 г.).

Ще характеризирам само първото място – Латвия. С близо 57% "зрели висшисти" ... за сега. Най-добрата балтийска икономика с над 20 хил. долара годишен БВП на глава от населението, с 1,6 милиона души в работоспособна възраст и 17 университета. Няма да отварям дума за бройката университети, че не искам да импонирам на махленските форумни спорове в стил "Закрийте половината". Става ми някак нечисто.

Ще ме оборите с довода, че макар изобщо да не съществуваме на графиката най-вероятно темпът ни на нарастване през последните години е изключително висок. Именно за това тези невероятни реформи са крайно належащи, те трябва да сложат кръст на тази пуста екстензивна експанзия на висшисти "през един".

Съжалявам, но дълбоко ще ви разочаровам с графиката за темпа на нарастване на завършилите висше в България, съпоставен със средния за цялата европейска общност (Източник: Евростат, 25.03.2016 г.). Ще рече, и тук с изискуемият процент изоставаме, но след 2008 г. и „ножицата разтваряме“. Или с други думи, дори да сме си възвърнали темпа „нагоре“ оставаме далеко, далеко зад „средна“ Европа.

И вместо заключение – говорим за бройката. Не твърдя нищо за структурата, формите на висше образование, степените. За тях, по-нататък. Бих попитал (Кого ли?) какъв точно му е проблема на МОН, особено като се има предвид, че делът за наука и изследвания в бюджет 2020 за България трябва да е 1,5%, докато сега е 0,79%, при средно за Е28 - цели 3%. Ще рече, правим всичко възможно да превърнем висшето образование не само в качествен профилиращ инструмент, а и в един общокултурен съвременен стил на завършване на типичните образователни степени за един млад човек, така както Европа го прави и го изисква и от нас. При това го правим почти без пари.